Една от най-популярните книги на М. С. Норбеков “ОПИТЪТ НА ЕДИН ГЛУПАК СТИГНАЛ ДО ПРОЗРЕНИЕТО КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ОЧИЛАТА” е вече и на българския книжен пазар.

Българската издателска къща “ЖАНУА 98” предоставя възможността на всички, които обичат книгите, които искат да са здрави и успешни да я прочетат и поне малко да изменят своето отношение към заобикалящия ни свят.

Посланието отправено чрез книгите съвпада изцяло с мотото на издателството:
КНИГИТЕ НА НОВИЯТ СВЯТ! ХОРАТА НА НОВИЯТ СВЯТ!

Уважаеми читателю,
Книгата на Норбеков е смутител на консервативните ни гледни точки и ъгли, тя срива всичко закостеняло и ни превежда през границата на ограничения ни житейски бит. Направо срива, размазва и разкрепостява съзнанието ни. Хайде на бас, че като стигнете до средата на книгата ще започнете да се оглеждате дали авторът не е написал още книги, защото ще сте се пристрастили към състоянието в което ви довежда той, докато общувате с него чрез бодливите му думи.
Сами се убедете в правотата на тези думи.

Предлагаме на вашето внимание части от книгата:

***

ЗАМИСЛЕТЕ СЕ –
нима очилата ви отиват?!

Ако красиво си нагласите тенджера на главата,
консервни кутии на ушите и метла в носа,
ако погледнете премрежено като крава,
и вие ще изглеждате ехехе!

Какво решихте, четириок? Все пак ще захвърлите очилата, а?

Но защо?

Тези цайси така ви ходят!

С очилата изглеждате ужасно умен. Свалите ли ги, веднага ще проличи истинската ви външност. Може би по-добре да я скрием?

Срещали ли сте хора, на които очилата много им отиват? И ние понякога виждаме такива пациенти измежду нашите курсисти.

Те казват: “Ужасно ми се ще да захвърля тия очила, ужааасно! Но знаете ли, без тях изглеждам много по-грозен!”

Когато глупостта се шири, тя има тенденцията да се усъвършенства и всеки се старае да преуспее на това поприще.

Ако всички наоколо са с инвалидни колички, и сред тях ще започнат съревнования. Чия е по-шик. Който е с вносна количка с разни хромирани части, изглежда много по-прекрасно от съседа в стара ошмулена таратайка.

Но дали е красива, или е с електромотор, или… или… или… тя си е все инвалидна количка. Нищо никога не може да замести истинските ви крака.

Който е с патерици, дори да са най-красивите, мечтае да ходи със собствените си крака. Очилата са същото за очите!

***

За да оправдае собствения си мързел, собственото си бездействие, човек търси външни причини, обвинява кого ли не и какво ли не, но непременно намира мнимия виновник за несполуките си, разбирате ли?

Ако сте разбрали, значи нищо не сте разбрали. Има ли разбиране, липсва придобиване на знания.

Трябва да чувствате, а не да разбирате!

Ако човек с всяка своя клетка, с всяка фибра в душата си и с цялата сила на волята си се стреми да оцелее, той не вижда нищо друго освен шанса да се излекува.

Затова винаги давам на пациента правото да избира между своите амбиции и убеждения и здравето и пълноценния живот на Човек с главна буква.

***

Всяко ваше изказване от типа “искам да съм здрав” се възприема от организма като “не панимаю”.

Той ви моли:

– Кажи ми какво искаш. Покажи ми какво да направя.

Думата “здраве” за него е абракадабра. Защото се отнася към втората сигнална система, която действа много слабо в областта на оздравяването.

А от думите “имате хлебарка в гащите” веднага ви полазват тръпки.

Да или не? Ако не, хванете тлъста хлебарка и си я пуснете в гащите. Запомнете как е. А така!

Но май и без експеримент сте си го представили идеално! Защото сте виждали хлебарки, носите гащи, веднага реално си представяте образа и възниква реакцията.

Ето тук открих още една закономерност при затъването в болестта. От доброто намерение, от добрия стремеж да сте здрав вие изпадате в нищото.