Книгата съдържа 36 беседи на Учителя Беинса Дуно, които представляват IV година на Общия окултен клас. Държани през 1924-1925г., беседите са второ издание.

“Животът сам по себе си е музика. Подразбирам добрият живот. Докато човек не пее, той не може да живее добре. Ако някой мисли, че може да живее добре без пеене, той се лъже. Всички хора, които не са музикални, са лоши хора. Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само, че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.”