Книгата съдържа 15 беседи, държани от Учителя Беинса Дуно в края на 1940 и началото на 1941г. Беседите представляват том I на ХХ година на Специалния (младежки ) окултен класа и се публикуват за първи път.

“Когато даваш, да ти е приятно. Запример, като даваш една ябълка някому, като усетиш, че ти е приятно, то е правилното. Ако си кажеш, че много си дал, или чувстваш, че не си дал толкоз, колкото трябва, обмяната е неправилна. Всякога в една имсъл или когато говориш, като ходиш, навсякъде да ти е приятно…. Това е елементарна работа, от която човек може да се подмлади.”