УВОД

СЪРЦЕ ДО СЪРЦЕ, МОЗЪК ДО МОЗЪК

          Всеки мозък има своя история. Тази история е за моя.  Допреди десет години работех в Медицинския факултет на Харвард, занимавах се с изследвания на човешкия мозък и преподавах на млади специалисти за него. На 10 декември 1996 г. аз самата получих урок. При това индивидуално. Въпросната сутрин ме сполетя рядко срещана форма на инсулт в лявото полукълбо на мозъка. Масивен кръвоизлив в резултат на неочаквано спукване на недиагностицирана конгенитална /  вродена малформация на кръвоносните съдове в главата ми. В продължение на четири часа наблюдавах с любопитния поглед на специалист по анатомия на мозъка (невроанатом)  как мозъкът ми напълно загуби способността си да обработва информация. Към обяд този ден вече не бях в състояние нито да ходя, нито да говоря, нито да чета, нито да пиша, нито да си спомня каквото и да било от живота си. Свита на топка, сякаш бях човешки зародиш, усещах как духът ми се предава пред смъртта и изобщо не ми идваше на ум, че  един ден ще съм в състояние да разказвам някому историята си.

          Книгата „Ударът на моето прозрение. Личното пътешествие на един учен, занимаващ се с човешкия мозък” е хронологичен документален разказ за пътешествието ми в безформената пропаст на един замлъкнал разсъдък, където сърцевината на моето същество бе потънала в дълбок вътрешен покой. Тя е съчетание между  моето академично познание и личния ми опит и прозрение. Доколкото ми е известно, това четиво е първият документален труд на невроанатом, който напълно се е възстановил от тежък мозъчен инсулт. Най-щастлива съм от факта, че тези думи най-сетне ще стигнат до света, където може би ще сторят добро на мнозина.

          Най-вече съм благодарна, че съм жива и се радвам на времето, отредено ми да бъда тук. Първоначално бях мотивирана да се справя с агонията на възстановяването благодарение на много прекрасни хора, които ме дариха с безусловната си любов.  С течение на времето продължих да служа на този проект заради една млада жена, която ми се обади с отчаяния въпрос защо майка й, починала от инсулт, не е позвънила на бърза помощ. И заради един възрастен господин, потънал в скръб, смятайки, че съпругата му е изпитала огромни страдания, докато е била в кома преди да почине. Прекарах доста време закована за компютъра си (с вярното си куче Ния на скута) заради мнозината грижещи се за пострадали от инсулт, които ми се обаждаха с молба за съвет или за някаква надежда.  Не се отказах и заради седемстотинте хиляди наши сънародници (и заради техните семейства), които ще пострадат от инсулт в рамките на тази година. Даже ако един-единствен човек, който е прочел „Утрото на удара”, разпознае симптомите на мозъчния инсулт и  се обади за помощ – колкото е възможно по бързо, усилията ми през последните десет години ще бъдат многократно възнаградени.

          Разделила съм „Ударът на моето прозрение” съвсем естествено на четири. Първата част „Животът на Джил преди удара” ще ви разкаже каква бях преди мозъкът ми да угасне. Ще ви опиша как израснах и как станах мозъчен специалист, накратко ще ви запозная с академичния си път, интересите си към обществената дейност и личната си съдба. Живеех жадно и нашироко. Бях специалист по проблемите на мозъка в Харвард, член на националния съвет на Националния алианс по заболявания на мозъка  NAMI  и обикалях страната като „Пеещия учен”. Към този кратък синопсис на житейския си път ще прибавя малко опростена наука, предназначена да ви помогне да се ориентирате какво се случваше с мозъка ми от биологична гледна точка в утрото на удара.

          Ако някога сте се чудели какво изпитва човек, когато получава инсулт,  главите от „Утрото на удара” са точно за вас. В тях аз ще ви поведа на една много необичайна разходка по дирята на постепенната загуба на моите способности да възприемам околния свят, видяна през погледа на един учен. Колкото повече се разрастваше кръвоизливът в мозъка ми, толкова повече започвах да свързвам познавателните си дефицити с предизвикващата го биология. Бидейки невроанатом трябва да си призная, че по време на инсулта си аз научих за мозъка си точно толкова, колкото през всичките години в университета. Към обяд на въпросния ден съзнанието ми ме отведе до едно усещане на единение с вселената. След онзи момент вече ми е ясно как човек може да изпита „мистично” или „метафизическо” преживяване – то е свързано с анатомията на мозъка ни.

          Ако познавате човек, който е прекарал инсулт или някаква мозъчна травма, разделите, посветени на възстановителния процес, могат да се окажат едно изключително полезно четиво за вас.  В тях аз споделям хронологията на моето възстановяване, която обхваща около петдесет съвета, свързани с неща, от които имах (или пък нямах) нужда, за да се възстановя напълно. За ваше улеснение моите „Препоръки за възстановяване” са дадени в края на книгата. Надявам се да споделите тази информация с хората, които биха имали полза от нея.

          И накрая „Ударът на моето прозрение” разказва на какво ме научи моят удар за мозъка ми. Когато стигнете дотам, ще установите, че тази  книга всъщност не е посветена на инсулта. По-точно казано, ударът бе травматичното събитие, причина за едно прозрение. Настоящата книга е за красотата и за устойчивостта на човешкия мозък поради присъщата му способност непрекъснато да се адаптира към промените и да се възстановява. В крайна сметка, тя е посветена на пътешествието на моя мозък из съзнанието на дясното му полукълбо, където бях потънала в дълбок вътрешен мир. Възкресих съзнанието на лявото си полукълбо, за да помогна и на други да постигнат този вътрешен мир – без за това да е необходимо да прекарват инсулт! Надявам се това пътешествие да ви хареса.