НАСТАВНИК И УЧЕНИК

УЧЕНИКЪТ

   Душата на човека вечно се стреми към познание, обучаваният, или избраният, жадува да намери източник на знания и, най-често, го намира. Знанието е сила. То, като оазис в пустинята, привлича жадуващия. Всичко живо се стреми към извора. Човек още от раждането си започва да опознава света и постоянно, съзнателно или не, търси този, който носи сила, знае къде се намира изворът, и който ще му покаже пътя натам. Как да намерим истинския Наставник? Как да го разпознаем? Къде да го търсим?

   Душата, духът изпитват глад, а жаждата води към Наставника. Духът намира пътя към Наставника. Душата, за да утоли жаждата си, укрепва духа със сила, обогатява разума с живи знания.

   Първата задача на търсещия човек е да СТАНЕ Ученик. Това не е лесно. Да бъдеш Ученик означава да се научиш и да умееш да контролираш емоциите си, да усмиряваш горделивостта си, алчността, завистта, неувереността, съмненията, страха: всички свои слабости, за което ти е нужна колосална вътрешна сила.    

   Ученикът ще последва Наставника си и трябва внимателно да наблюдава, изучава и анализира процеса на откритието.

НАСТАВНИКЪТ

   Наставникът е човек, който излъчва светлина, чистота, знание, сила и могъщество. По време на общуването с него твоята душа сякаш влиза в диалог, а разумът отстрани просто наблюдава мълчаливо, като че ли две влюбени сили започват беседа. Всеки е длъжен да търси и да намери през живота си своя Наставник! Това е едно от най- важните предназначения в живота на човека. Ние виждаме, слушаме, чувстваме, живеем чрез придобитите чужди знания, често наложени без наше съгласие, без да разбираме какво става всъщност. Наставникът помага на Ученика да възприема реалността такава, каквато е в действителност. Колкото повече Ученикът общува с Наставника си, толкова по- бързо той се превръща в Човек с главна буква.

   Хората, способни да бъдат наставници, външно не го показват. Но, когато срещнеш този, който може да стане твой Учител, сърцето ти усеща добър, уверен, силен дух. Неговите очи излъчват светлина, душевно богатство. Дори и само да погледнеш такъв човек, а след това да си спомниш, че го има на света, ти дава огромна надежда, опора, радост, че съществуват такива хора. Наставникът се откроява от основната маса хора не външно, а със своите постъпки, мисли, действия, той има необикновен, изключително гъвкав начин на мислене. Наставникът в своята беседа описва ситуацията не само като външна форма, а предава и същността. Именно той изказва всички твои потайни мисли, желания, предчувствия. Разговорът се води, както ти си очаквал. В началото ти не знаеш за това, но след това... Често това, което ти искаш или се опитваш да попиташ Наставника, за него вече има отговор. Да се общува с такива хора е много приятно, след среща с такъв човек мислите ти се ускоряват десетки, стотици, дори хиляди пъти! И не само мислите, твоите действия и постъпки също се променят към по- добро. Когато срещнеш такава личност, изпитваш огромно възхищение и възторг. Учудва се не само разумът, но дори и мързелът: „Ето, оказва се, има такъв човек!” Такива хора не са привързани към нищо, те винаги живеят с пълно отдаване: като че ли това е последният ден в живота им. Те винаги имат „роман” с живота: те са влюбени в знанията, в общуването, в самото битие, в своята професия, превръщайки я в хоби. Те възприемат дори трудностите и страданията по различен начин: вдъхновяват се, все едно съдбата ги проверява за издръжливост. Те винаги са готови за действие, те са воини на доброто, воини на светлината. Такива хора има във всеки град, те са навсякъде. За съжаление, на съвременния човек със средно или висше образование, му пречат знанията, придобити по пътя на подражанието, всъщност там се акцентира на външния облик, имиджа, черупката, без опити да се вникне в това, което се намира зад видимата форма. С други думи, същността, съдържанието, смисълът, истината остават на втори план. Концентрираната целеустременост, жаждата за знания, чувството за хумор, оптимизмът, творчеството, силата на волята и духа са свойствени за хората-наставници. Те могат да се обличат просто или изискано, да живеят скромно или разкошно. Това никак не им пречи, те са независими от всичко. Наставниците са много внимателни. Например, вие четете книга, гледате филм, общувате с някакъв човек и правите извод: „О, какъв хубав (или скучен) филм!”, „О, каква интересна (или неинтересна) книга!”, „О, какъв добър (или лош) човек!”. Наставниците, когато общуват с човек, виждат неговите силни и слаби страни, в течение на разговора забелязват едновременно способностите и недостатъците на събеседника и в същото време мислят как може да се помогне на този човек или  каква ситуация може да бъде изгодна за двамата и т. н.

   Самоусъвършенстването е стил на живот за Наставника. С каквото и да се заеме такава личност, било то литература, психология, източни бойни изкуства, архитектура, живопис, наука, ще ги доведе до съвършенство и ще предаде знанията и ценния си опит на Ученика. За Учителя е интересен самият процес на усъвършенстване, животът, всички негови страни са много важни за него. Наставникът може да доведе до съвършенство всяка професия или занимание, което не е професия (несъществуваща професия за момента). Той е способен да оформи несъществуваща по-рано професия и да обучи на нея Ученика. Много нови направления и области са създадени от наставниците. Те много остро усещат потребностите на обществото и винаги се стараят да запълнят съществуващите празнини.

   Наставник и Ученик. Трениращ и обучаван. Учителят е собственик на най-големия бижутерски магазин в света, който се нарича „живот”. Той през цялото време търси „самородни” таланти, с други думи, учениците са за Учителя скъпоценни камъни. Стойността на скъпоценностите е толкова по-голяма, колкото по-големи са способностите на Ученика за обучение. Предаваният опит от наставника може да се сравни с продавач, купувач е животът.

   Същността на Наставника е в това, че той отрано предупреждава Ученика за бъдещи грешки, капани, остри завои и неприятности, които да могат да бъдат избегнати. Опитът на Учителя е като олимпийски факел, горящ в ръцете на спортиста. Неговата задача е да предаде по традиция ценния си опит. А Ученикът е длъжен, като опазва и умножава този опит, да го прехвърли на следващото поколение – своите ученици. Тогава олимпийският огън, опитът, никога няма да угасне и ще служи винаги на хората в името на доброто. Наставникът предава своите знания не само словесно или на хартия. Много важни моменти, знания, мъдрост, се предават на разстояние. Как и защо се получава така?! Защото телесно Ученикът може да се намира навсякъде, но със сърцето си трябва да бъде с Наставника си.