Основи на амортизацията

    Когато пристъпваме към общуването като към един вид психологическа борба, трябва да се опираме на мъдростта, трупана от векове (библейските текстове, ученията на източните мъдреци и т. н.)

1.     Занимавайте се системно. Ще попитате, а откъде да намерим време? Не ви трябва допълнително време. Всеки от нас общува, всеки се сблъсква с неуспехи. Онези, които са доволни от резултатите на общуването си, които приятелите обичат, съпругът (съпругата) обожава, подчинените боготворят, началството уважава, които никога не влизат в конфликт, не бива да четат това ръководство. Те са гении на общуването. Тези хора и така са усвоили всичко на интуитивно ниво. Неуспехите в общуването трябва внимателно да се анализират в светлината на знанията, получени от тази книга, и да се търсят единствено собствените грешки. „Защо виждаш треската в окото на брата си, а не виждаш гредата в своето? Когато извадиш гредата от окото си, ще можеш да видиш и да извадиш треската от братовото си око.”

2.     Не се плашете от трудностите и неуспехите. „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”

3.     Отработвайте най-напред отбраната, защитата. Понякога дори само това е достатъчно за успешно общуване. „Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него...”

4.     Не обръщайте внимание на насмешките на околните. „Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему.”

5.     Не тържествувайте от успехите си, защото гордостта предшества погибелта, а високомерието - падението.

6.     В периода на обучение изцяло предоставете инициативата на партньора.

7.     Усвоявайте похватите тогава, когато вече сте изпълнени с вяра във възможностите на психологическото айкидо. Ако няма вяра, в случай на неуспех рано или късно ще преустановите заниманията, защото за всички неуспехи, които са неизбежни при овладяването на нещо ново, ще обвините системата. Ако повярвате, в случай на неуспех ще търсите грешките у себе си, ще ги поправите и в крайна сметка ще овладеете тези похвати.

    В основата на принципа на амортизацията са законите на инерцията, които са характерни не само за физическите тела, а и за биологичните системи. За да убием инерцията, ние често прилагаме амортизация, без дори да го съзнаваме. А след като не го съзнаваме, значи невинаги я прилагаме. Далеч по-успешно прилагаме физическата амортизация. Ако ни бутнат отвисоко и по този начин ни наложат падане, ние продължаваме движението, което са ни натрапили, амортизираме, смекчавайки последиците от тласъка, и едва тогава се изправяме на крака. Ако ни блъснат във водата, ние и там отначало продължаваме движението, което са ни натрапили, и изплуваме едва след като силите на инерцията са угаснали. Спортистите специално се учат на амортизация. Вижте как посреща топката футболистът, как отбягва ударите боксьорът, как борецът пада нататък, накъдето го е блъснал противникът. При това той повлича след себе си последния, след което добавя и малко собствена енергия и се оказва отгоре, като фактически използва силата на противника. Върху това се гради и принципът на амортизацията в междуличностните отношения.

    Модел на амортизация представляват „Приключенията на добрия войник Швейк”. „Шрьодер спря пред Швейк и се зае да го оглежда. Резултатите от наблюденията си полковникът резюмира в една дума:

-         Идиот!

-         Разрешете да доложа, господин полковник, идиот! – отвърна Швейк.”

Между другото, не се бойте да изглеждате идиоти, бойте се да бъдете такива и си спомнете Шекспир: „Мъдростта на мъдреца е в облика на глупеца”. Установено е, че в период на интензивна интелектуална работа при сблъсък с неизвестна, но интересна материя, човек добива глуповат вид, а на лицето му се изписва леко объркване. И ако глупаците ви вземат за глупак (умният няма да се излъже), значи се държите правилно. И изобщо, най-добре и най-лесно е да бъдете самите себе си. За съжаление много хора се опитват да изглеждат по-добри, отколкото са в действителност, и се надигат на пръсти, забравяйки, че на пръсти не се издържа дълго. Всичко това се нарича имидж.

    На какво разчита партньорът, като се обръща към нас с едно или друго предложение? Не е трудно да се досетим – на съгласие. Целият организъм, всички обменни процеси, цялата психика са настроени в тази посока. И изведнъж ние отказваме. Как ще се почувства той? Не можете ли да си представите? Спомнете си как сте се чувствали вие, когато сте канили партньор или партньорка на танц или на кино и сте получавали отказ! Спомнете си как сте се чувствали, когато са отказвали да ви вземат на интересуващата ви работа, макар да сте знаели, че няма уважителни причини за такъв отказ! Естествено, трябва да стане нашата, но първият ход задължително трябва да е амортизационен. Тогава се запазва възможността за продуктивни контакти в бъдеще.

Ето защо амортизацията е незабавно съгласие с доводите на партньора. Амортизацията може да бъде непосредствена, отложена и профилактична.

Как да си върнем мъжа

Честно казано, това не си струва труда. Както вече казах, ако е глупак, че те е напуснал, трябва само да се радваш, а ако ти си глупачката, първо поумней, пък тогава си го връщай.

    А сега примерът.

    Тя е на 55, а той на 60. И я напуска заради лекуващата си лекарка, която е на 42. Всевъзможните увещания да се върне от страна на децата и съпругата имат точно обратния ефект – ускоряват напускането му.

    Тя написа (или по-точно, аз написах) две писма. Едното до мъжа й, а второто до съперницата. Публикувам ги с моите коментари.

    Писмото до мъжа

    Андрей!

    Правилно постъпваш, като не искаш да живееш с мен. (Тъкмо с това трябва да се започне. Това е основен амортизационен ход. И никакви общи приказки от рода на “с теб живяхме заедно повече от 30 години”, “няма нищо по-свято от семейството”, “какво ще кажат децата”, “как ще погледнеш хората в очите” и подобни глупости. Първо, той и без вас го знае всичко това, второ, самият той страда и трето, няма нужда да слагате сол в раната. – М. Л.) Аз вече не съм толкова млада, не изглеждам много добре, фигурата ми вече не е толкова стройна, станах по-лоша домакиня и не мога да се грижа за теб както преди и, което е най-важното, не бях достатъчно добра в интимните отношения и често се опитвах да те превъзпитавам. Вече не съм твоята “рибка” и “котенце” като преди. (Тя се съгласява с всичките му претенции, макар вътрешно да не ги приема. Видът и фигурата й съвсем не са лоши и е великолепна домакиня. Само последните две точки за интимните отношения и нравоученията донякъде отговарят на действителността. Но точно така трябва да се прави. Най-напред всичко хубаво, но с обратен знак. Сметката е такава, че когато човек говори лоши неща за себе си, партньорът му започва да мисли хубави неща за него. “Рибка” и “котенце” са онези конкретни имена, с които я е наричал, когато са били в добри отношения. Тук е нужно всеки да вмъква думите, с които са го наричали, когато са имали добро мнение за него. – М. Л.)

    Пиша ти не за да се върнеш, а за да ти благодаря за щастието, с което ме дари, и да ти поискам прошка, че не можах да ти отговоря със същото. Сега разбирам колко ти е било трудно – да не ме обичаш и пак да се отнасяш така добре с мен.

    Казват, че времето лекува, макар че още ми е трудно да го повярвам. (Тук ключовата дума е ОЩЕ. Авторът на писмото казва, че засега вратата още е отворена, но няма винаги да е така. – М. Л.) Но ти не се тревожи за мен. Ще се помъча с времето да се успокоя и да живея щастливо, ако, разбира се, е възможно.

    Пиша ти, за да ми помогнеш да отвикна от теб. По-добре да не се срещаме. Ако искаш да вземеш нещо от къщи, кажи на децата, а те ще ме предупредят и няма да ме свариш у дома. (Забраната да се виждат може да доведе до желание да я види. – М. Л.)

    И още една молба. Кажи ми какви качества трябва да придобия и от кои да се избавя, за да се харесам на мъж като теб. (Това вече е профилактична амортизация. – М. Л.) Разбирам, че няма да срещна втори такъв, но ако ми попадне някой, който поне да ми напомня за теб, няма да изпусна шанса си. (Тази фраза може да се използва и в процеса на ухажване на любимата, ако тя отказва взаимност. Но и по-нататък трябва да се държите в съответствие с методиката. Ако тя изведнъж започне да ви връща, трябва да кажете, че непременно ще се върнете, щом се избавите от... и придобиете... – М. Л.)

Желая ти щастие. Мария.”

    Прочетете още веднъж това писмо. Представете си, че е написано за вас. Вие чувствате, че от него струи любов към вас. Няма нито един упрек, няма насилие. Но едно е да напишеш нещо, друго е да се държиш в съответствие с написаното.  Тук стават и разминавания. Но едно такова писмо винаги ще накара получателя да се замисли сериозно за подателя. По време на четенето на това писмо ти, скъпи читателю, си в душата на онзи, който го пише. Той в този момент, а и след прочитането на писмото, живее с теб. Още Христос е съветвал да се ловят душите на човеците. И ако успеете да уловите душата на вашия партньор, тя ще доведе по-късно и тялото. Много по-лошо е редом с вас да е човек, чиято душа е другаде.

    След това написахме писмо на съперницата.

    Антонина!

    Много ми е мъчно, разбира се, че мъжът ми ме напусна заради вас, но аз много го обичам и съжалявам, че не можах да го направя щастлив. Онова, което съм чувала за вас, ми позволява да вярвам, че с вас ще намери щастието си. Не искам връзката ви да бъде помрачена, затова ще ви кажа някои неща за навиците му.

    Най-напред, той обича да яде само току-що приготвена храна. Затова гответе само за едно ядене. Той няма да яде претоплено. Ризите си сменя два пъти дневно. През деня е с една, а вечерта, преди съвещание, идва да я смени. (По-нататък следва подробно описание на ястията, с които е свикнал и които обича мъжът й, и изброяване на всичките му навици и капризи. А той явно е доста капризен. – М. Л.)

    Сигурна съм, че всичко ще ви тръгне добре. Желая ви щастие.

Мария.”

    Реакцията на тези писма е следната. Антонина му казва: „Виж какво ми пише твоята глупачка. Ясно ти е, че аз няма да върша всичко това!” Развихря се скандал. Той си събира багажа и се връща при жена си. Тя обаче не знае как да се държи нататък. Първите й думи са: „Браво, опомни се, значи! Ще ми се правиш на Дон Жуан на стари години!” Той дори не си разопакова багажа, а направо си тръгва.

    Жени! Искате ли да знаете как да посрещате мъжа си, независимо дали е свестен или развейпрах, когато се прибира у дома? Прочетете откъса от приказката на Андерсен „Каквото стори дядо, все е хубаво”. Ясно е, че тази жена добре е усвоила принципа на сперматозоида.