Защо написах тази книга? Публикувах „Лечение на болестите. Хипертония, диабет”, основавайки се на собствения си опит и анализа на постигнатото от медицината в различни области, практически без да се съветвам с никого, в това число и с ендокринолозите.

След публикуването й, за да се убедя в истинността на написаното в нея, се обърнах към водещи специалисти по диабет. Те не направиха никакви забележки и оцениха книгата като актуална и отразяваща действителното състояние на диабета в нашата страна и правилното направление, което трябва да бъде в основата както на профилактиката, така и на лечението му. Така възникна мисълта да напиша отделна книга за диабета, още повече, че тази болест в наше време е на първо място, както по броя на болните, така и по смъртност, без да говорим, че тези хора практически са изключени от социалната сфера на живот.

Защо аз, неспециалист в областта на ендокринологията, започнах да разсъждавам какво, според мен, не знаят дори специалистите. Някъде четох, че в древността са смятали, че до познанието има три стъпала. Достигналият първото стъпало става високомерен, изкачилият се на второто става скромен, а на третото осъзнава, че нищо не знае. Известни са думите на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам”. Изглежда, това правило важи и за мен, тъй като в своята медицинска практика, а и в живота, бях принуден непрекъснато да търся нови пътища и да вземам решения, съмнявайки се в постигнатото в една или друга област на науката. Когато се занимавах с авиационна медицина, някой забеляза постоянния ми стремеж да знам повече, отколкото ми трябва на този етап и вероятно, това беше причината да ме насочат да работя в космонавтиката. При възникването на новата дисциплина имаше разпределение на направленията: някои започнаха да се занимават с водата, други с храненето, с психологията, хигиената, но никой не пое медицинската помощ на космонавтите, защото това се смяташе за сложна материя.

Ето защо в своите книги, особено в тези, писани през последните петнайсет години (макар че бях убеден в това още през 1975 г.), твърдя, че няма конкретни заболявания, а състояние на организма, което трябва да се лекува. Разбира се, най-лесно е да се критикуват съществуващите основи на официалната медицина, която в действителност се е отдръпнала от заложените от нашите физиолози постулати за целостта на организма, където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. В своите книги аз предлагам изход от създалата се криза в медицината, говорейки за причините за възникване на заболяванията, методите и начините за тяхното отстраняване. Накрая реших да обърна специално внимание на такова страшно заболяване като захарния диабет, което, по данни на Световната здравна организация, заема трето място по разпространение след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

Говорейки за диабета, не бива да се забравя, че в организма всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, и работата на подстомашната жлеза също зависи от такива компоненти на работата на организма като: хранене, течности, дишане, опорно- двигателен апарат, кръвоносна, лимфна, мускулна система.

Практически диабетолозите не говорят за това. От друга страна, ако се напоят клетките с достатъчно количество вода (която никога не достига при диабетиците), като ги наситим с кислород и включим капилярната мрежа с помощта на система от физически упражнения, можем да постигнем съществени резултати в ремисията на инсулинонезависимия диабет и значително да облекчим живота на болния, приемащ инсулин.