Съществува мнение, че човечеството в основни линии разбира как е устроена Вселената. Очевидно не мое и твое, но евентуално “учените” или “експертите”. За съжаление няма нищо подобно. По думите на Томас Едисон, който е открил електрическата крушка, “не знаем и една милионна част от процента на знанията за каквото и да било”.

Тази книга е за хората, които знаят, че не знаят много. Тя съдържа стотици факти, които обикновените хора не знаят. Но тя дори не успява да одраска по повърхността на човешкото невежество, защото на въпросите, които поставя, има отговори. Това не са действително интересните въпроси. Какво е животът? Никой не знае. Какво е светлината? Или любовта? Или усмивката?

Една добре пазена тайна, която не се преподава в училище, е, че никой няма и най-малка представа какво е гравитацията. Или съзнанието, електричеството, или вирусите. Не знаем защо тук или там има нещо, а не нищо. Не знаем нито как, нито защо е създадена Вселената. Нещо повече, 96 % от Вселената като че я няма. Светът не е твърд, той се състои от празно пространство и енергия. Но никой не знае какво е енергията и някои започват да подозират, че няма такова нещо като празно пространство.

Едно от многото неща, които не разбираме, е какво е интересно? Римляните например не са имали дума за “интересно”. Досега никой не е успял да дефинира какво всъщност е интересът или да покаже защо това, което не знаем, е “по-интересно” от това, което знаем.

Колко затворници са освободени

при щурма на Бастилията?

Седем.

Във Франция Денят на Бастилията, 14 юли, е национален празник и славен национален символ, еквивалент на 4 юли в САЩ. От героичните рисунки на събитието човек остава с впечатлението, че стотици горди революционери са излезли от затвора, развявайки трицветни знамена. Всъщност тогава в Бастилията е имало само половин дузина затворници.

Бастилията е щурмувана на 14 юли 1789 г. Скоро след това Париж е залян от мрачни гравюри, показващи изнемощели затворници, оковани във вериги редом с изсъхнали скелети. Именно те са създали тогава и занапред общото впечатление за условията в този затвор. Крепостта от XIII век е използвана за затвор от векове. По времето на Луи XVI там са били държани предимно хора, арестувани по заповед на Краля или неговите министри по обвинение в конспирация и подривна дейност. Един от видните затворници е бил Волтер, който е написал там “Едип” през 1718 г.

Седемте затворници в Бастилията на този ден са били: четирима фалшификатори на пари, граф Дьо Соланж (който бил в затвора за сексуални простъпки), и двама луди (единият от които бил англичанин или ирландец, който се казвал Мейджър Уайт; бил си пуснал брада до кръста и се мислел за Юлий Цезар).

При щурма са убити стотици души, включително управителят на затвора, чиято глава била набита на кол и разнасяна из Париж. Пазачите на затвора били invalides – войници, негодни за редовна служба – и условията за повечето затворници били доста комфортни, с мебелирани помещения и гарантирани часове за посещение.

Рисунката на художника Жан Фрагонар на едно такова посещение през 1785 г. показва модно облечени дами, които се разхождат из двора със затворниците. По масите има храна, алкохол и тютюн и е позволено да се държат домашни любимци.

Жан-Франсоа Мармонтел, затворник от 1759 до 1760 г., пише: “Виното не беше превъзходно, но беше добро. Нямаше десерт – трябваше да бъдем лишени от нещо. Като цяло смятам, че в затвора се хапва доста добре.”

В дневника на Луи XVI за деня на щурмуване на Бастилията е записано: “Нищо.” Той е имал предвид празната си ловна торба през този ден.