В какво се състои принципът на сперматозоида

Скъпи читателю!

Не си купувай тази книга, преди да си прочел поне няколко страници от този текст!

Най-напред искам да те поздравя с голямата победа в бясната надпревара, в която си имал 50 милиона конкуренти (а според някои данни цели 150 милиона).

Но дори да са били само 50, все пак това е било доста масово състезание, каквото в по-нататъшния си живот не си виждал. Чета в погледа ти учудване. Просто си забравил. Ето, сега ще ти напомня. Ти си спечелил тази победа в деня на зачеването си, когато баща ти е изхвърлил във влагалището на майка ти 150 милиона клетки. Една от тях си бил ти. Тогава си бил още съвсем мъничка, но изключително подвижна клетка, която учените наричат сперматозоид. Стартът на състезанието е дал баща ти в момента, в който те е изхвърлил във влагалището на майка ти заедно с братята и сестрите ти. Предполагам, че е бил в добро, дори прекрасно настроение, което сексолозите наричат оргазъм. Може би дори в този момент е бил толкова доволен, колкото и Бог, когато е създавал земята.

Пред теб е стояла задачата да се съединиш с единствената яйцеклетка, разположена на финала на пътя. Никак не ти е било леко!

Най-напред е трябвало да избереш правилната посока. Матката, в която си попаднал, има две тръби, два пътя. Но само единият е бил правилен, защото в организма на майка ти е имало само една яйцеклетка, която по това време е била узряла и те е чакала. Тя също се е придвижвала към теб по тръбата. И ето че ти си се справил, проявил си съобразителност и си избрал правилния път!

Освен това е имало куп препятствия. През цялото време са се опитвали да те отклонят от пътя пръчките на ресничестия епител (в тръбите на матката има ресничест епител, чиито реснички се движат срещу движението на сперматозоида, като не го допускат до яйцеклетката и в същото време му показват в каква посока трябва да върви. Ако вследствие на някакво заболяване ресничките са парализирани, движението на сперматозоида губи целенасочения си характер и жената развива безплодие). Ресничките на ресничестия епител с били на ръст колкото теб, но не са имали главички. Те са изпълнявали сляпо командата на центъра – да прогонват всичко, което попадне в тръбите. Мисля, че не са имали нищо против теб лично. Нещо повече, направили са ти голяма услуга, като са задържали конкурентите ти по пътя, макар и без да го съзнават. Между другото, много хора цял живот си се опитват да се отърват от главата си и се превръщат в ресничест епител, изпълнявайки сляпо волята на авторитета, на който се кланят. Аз лично и досега се старая някак да избегна този ресничест епител. Иначе човек може да загуби целта си и да спре да изпълнява програмата си, а това е равносилно на смърт.

И така, не е трябвало да спираш и за част от секундата. Между другото, ти не си преодолявал препятствията, а си ги заобикалял. И правилно! Онези, които са се мъчели да преодоляват ресничките, да се борят с тях с викове: „Какво се блъскате? Не сте ли виждали хора?” и да ги превъзпитават, са губели време. Ти си го разбирал и не си се разправял с побойниците, макар да си имал мощно взривно устройство. То обаче е било за еднократна употреба. Ти си избягвал ударите и си вървял, не, носел си се към заветната цел. Съдбата на онези, които са се впускали в излишни спорове също като пътниците в обществения транспорт, които все не могат да решат въпроса кой е тръгнал по работа и кой се шляе, е била печална.

Чак в последния момент, когато е трябвало да пробиеш обвивката на яйцеклетката, за да се свържеш с генетичния й апарат, ти си тръгнал на таран срещу нея. Блъскал си я заедно с братята и сестрите си, докато пробиете тесен проход. И ти, и те сте имали на главичките си устройство, отделящо фермент, който разтапя обвивката на яйцеклетката. Без негова помощ не бихте се справили. Но само ти си успял да се вмъкнеш вътре (такива са правилата на състезанието) и отворът се е затворил зад теб. Безкомпромисно състезание – на живот и смърт! Второто място не ти е вършело работа. То е същото като стомилионното. И ти си спечелил състезанието! А твоите 149999999 братя и сестри са загинали, защото са се заплеснали някъде, не са успели да отбият някой удар, влезли са в спор с недоброжелателите или са изразходвали преждевременно заряда си. Казвам ти всичко това, за да не разсъждаваш прекалено много за братската любов. Ти вече си загробил няколко десетки милиона братя и сестри. Но не те осъждам. Не си имал друг изход.

С твоята любима сте се свързали и сте попаднали в Рая! И най-сетне си могъл да си отдъхнеш спокойно. Но време за отдих не е имало. Когато сте се съединили с яйцеклетката, е трябвало тутакси да се заемете с осъществяването на програмата, заложена у вас, програмата за превръщане на жълъда в дъб, програмата за превръщане на клетката в човек.

Това е било в деня на твоето зачатие. Да, попаднал си в Рая, тоест в матката. Защо това място може да се нарече Рай? Дори само затова, че там няма нужда от снабдяване. Всички строителни материали са пристигали при теб в готов, очистен и максимално удобен вид, също като на елитен строеж. Не са ти трябвали складове. Използвал си подадената ти тухла и в следващия момент е пристигала новата. Но се е налагало да работиш по създаването на самия себе си. Ако спреш да работиш, Раят без каквито и да било предварителни беседи, нравоучения и увещания ще започне да те изтласква навън. Няма да те викат нито в деканата, нито на педагогически съвет, нито в профкомитета за възпитателна работа. Ти прекрасно си си давал сметка за това и през всичките девет месеца, които си прекарал в Рая на майчината утроба, си работил неуморно по създаването на самия себе си. Не е имало никакви опасности, но ти и половинката ти (вече като едно цяло) не сте си губили времето, а сте се готвили за по-нататъшния живот. Започнали сте да се делите. Станали сте 2, после 4, после 8, после 16 и т. н. Отначало сте били практически еднакви и сте правели едно и също.

А когато сте станали много, сте започнали да си разпределяте пълномощията. Започнало е формирането на различните органи. Някои започнали да се оформят за лов, други се превърнали в складове и решили да се заемат с преработката на добитото. Оформил се и командният пункт – главният мозък.

Всички клетки имали равни възможности, но не се карали помежду си. Всяка изпълнявала функциите, които мястото й налагало. Клетките на кожата започнали да се учат да образуват здрави мазоли, а клетките на окото – за оформят роговицата му. Накрая можело вече да те пуснат на бял свят.

Ти не си искал да излизаш от този Рай, но са те изтласкали на бял свят и си се появил с вик на възмущение. Но път назад не е имало! Повикал си малко, накрая си издул дробовете и си започнал да дишаш. Наложило ти се е да живееш някак. Но навикът да правиш всичко наопаки – същият, който си имал още като сперматозоид, си е останал. Тъкмо той ти е позволил да бъдеш такъв, какъвто си.

Това свойство да вървиш към целта, да преодоляваш препятствията, се е запазило у теб и до днес. И ако през цялото време си се движил в нужната посока и сега си стигнал до заветната цел или си сигурен, че си на прав път, няма нужда да купуваш тази книга! Ти и така имаш онова, което искаш, и, най-важното, правиш каквото искаш, а останалото, тоест парите, почестите и титлите идват от само себе си!

Но ако в процеса на възпитание са затрупали с камъните на забраните сперматозоидната ти същност и не си успял да стигнеш до целта, или пък са те отклонили от пътя, тази книга ще ти помогне. Защото тази същност – стремежът да вървиш напред към целта – не може да бъде унищожена. Тя се запазва в нас, докато сме живи. В никакъв случай не гледай 150-та страница – там се вихрят такива страсти, че можеш да умреш! Не, по-късно можеш да я погледнеш, но сега не бива. Какво, иска ли ти се вече да погледнеш 150-та страница? Какво ти става? Решил си да не се въздържиш и да не поглеждаш 150-та страница. Недей, не бива. Тогава тази сперматозоидна същност (в случая желанието да погледнеш 150-та страница) започва да тормози човека и вместо съзидание се стига до разрушение, но вече вътре у човека или някъде настрана. Да се чете нататък вече е невъзможно! Така че не се мъчи. Надникни още сега, може и да оцелееш. А ако не те мъчи такова желание, продължавай да четеш. Когато стигнеш до 150-та страница, вече ще си подготвен и нищо лошо няма да ти се случи.

Това постоянно разрушение се проявява като общо смътно чувство на неудовлетворение от живота, като потиснатост или като повишена уморяемост. Раздразнителността и избухливостта, конфликтността и враждебността, завистта и стеснителността са онези епизоди, когато нереализираната сперматозоидна същност придобива не особено благовидни форми.

Има и още една проява на тази същност – неврозите, психосоматичните заболявания, алкохолизмът и наркоманията. Инфекциите и злокачествените тумори също се появяват вследствие на нереализираната сперматозоидна същност.

Така в процеса на практическата си работа като психолог-консултант и лекар психотерапевт, където се налагаше да помагам на питомците си да си изградят пълноценно общуване, формулирах ПРИНЦИПА НА СПЕРМАТОЗОИДА. Той гласи:

ЧОВЕК ВИНАГИ СЕ СТРЕМИ ДА ПОПАДНЕ В РАЯ, тоест да бъде пръв, И ВЪРВИ СРЕЩУ ПРЕПЯТСТВИЯТА, КАТО ГИ ЗАОБИКАЛЯ, И ЧАК НА ФИНАЛА СЕ ОПИТВА ДА ГИ ПРОБИЕ. Щастливецът умее да го прави ефикасно, нещастнкът не успява. Всички ние се раждаме принцове и принцеси. В нас е заложена програма, според която трябва да станем крале и кралици. Всеки от нас има тази възможност, защото всички сме създадени в един екземпляр. Само трябва да си знаем мястото, да изкачваме своята планина и да не катерим чуждата. Нашата задача е да помогнем на всеки човек, търсещ нашата помощ, всеки, който още не е станал крал.

Искам да разбера какво разбирам под титлата „крал”. Според мен „крал” не е длъжност и не е звание. Това е умението така добре да си свършиш работата, както не би я свършил никой друг. Ще приведа като пример главния готвач на един ростовски ресторант. Той така готвеше супа „солянка”, че всеки ростовчанин правеше всичко възможно да отиде там поне веднъж в месеца. Аз задължително водех в ресторанта гостите от други градове. „Крале” се срещат сред фризьорите, готвачите, лекарите, юристите и т. н.

Но да се върнем при нашите овце. Овладяването на този принцип е много полезно. Ще приведа само едно практическо поведенческо правило, произтичащо от ПРИНЦИПА НА СПЕРМАТОЗОИДА. То може да бъде формулирано така:

„Искаш ли да получиш нещо от човека, забрани му го и му създай преодолимо препятствие със средна трудност.” Вярно е и обратното: „Не създавай пречки и човек няма да тръгне натам.” Когато започнах да изучавам най-ефективните методи и похвати на психотерапията, аз се убедих, че всички те се основават на практическото използване на този принцип. Това се проявява особено ярко в метода на парадоксалната интенция на В. Франкъл. Аз се убедих в ефикасността му при лечението на невротични тикове и натрапчиви състояния. Аз предлагам не да се борим с тиковете и натрапчивите състояния, а да ги засилваме. И дългогодишните тягостни симптоми изчезват с лекота.

ЦЯЛАТА БЕДА НА НЕЩАСТНИЯ И БОЛЕН ЧОВЕК Е В ТОВА, ЧЕ ОЩЕ ОТ ПЪРВИТЕ ДНИ НА ЖИВОТА МУ ГО НАСОЧВАТ ИЛИ ТЛАСКАТ В ГРЕШНА ПОСОКА ПО ТРИ НАЧИНА:

1. Не му създават никакви трудности и препятствия и детето стои, по-точно се върти на едно място и не знае накъде да тръгне (възпитание в стил „кумирът на семейството”). И в крайна сметка човекът остава безплоден. 2. Създават му непреодолими пречки по пътя към целта. (Жестоко възпитание в стил „преследване” или възпитание в стил „повишена морална отговорност”). Цялата му енергия отива за преодоляване на препятствията и няма никакво движение напред. Такъв човек не може да се наслаждава на живота, когато всичко е спокойно, не може да се радва и тогава, когато бушува буря. 3. Създават се незначителни препятствия по пътя към порочни цели, което води до изработване на невярна посока. Колкото е по-силен човек, толкова по-скоро изпада в беда. Всевъзможните забрани от типа на „не пий”, „не пуши”, „не скитай” и пр. може да не го отклонят окончателно от правия път, но са значителна спънка по пътя към щастието.

Онова, което много родители и възпитатели не знаят, е, че пътят на човека се определя от способностите му. Не пречи на детето и то само ще намери правилния път. Никой селянин не се опитва да отгледа от домат краставица, а от краставицата – домат. Възпитанието на децата често прави именно това. Колко често искаме да видим децата си знаменити артисти, писатели, политици! Но ако им липсва такова призвание, не е изключено да убиваме у тях знаменити математици, финансисти, лекари, бизнесмени. Ще ви приведа един факт. До 85 % (!) от хората, които се обръщат към мен за помощ, не работят по специалността, придобита в университета. Може би и за тях, и за обществото би било по-добре да намерят пътя си навреме.

А сега накратко историята на формулиране на този принцип.

С практическата психология на общуването се запознах чрез труда на Д. Карнеги „Как да печелим приятели и да влияем на другите”. Блестящо написана книга! Веднага опитах да я използвам на практика и срещнах големи трудности. Реалиите на нашето време и нашата страна не съответстваха напълно на приведените примери. Пък и правилата бяха прекалено много – над 20. Върви се сети кое точно да използваш и къде! Реших да намеря няколко принципа и да изведа от тях правилата. Така се роди принципът на амортизацията и малката книжка „Психологическо айкидо”, която излезе на бял свят през 1992 година. Тиражът (50 хиляди) бързо се пръсна из страната. Започнаха да се появяват школи по психологическо айкидо. Но скоро стана ясна ограничениостта на този метод. Бяха разработени няколко метода, например целенасоченото моделиране на емоциите, отразено в книгата ”Психологическа диета” (1993). Там вече се използва друг принцип, в който амортизацията влизаше като съставна част. Но скоро и това спря да ни удовлетворява. Беше разработен методът на сценарното препрограмиране, с чиято помощ можеше да се променя съдбата на човека. Техниката на този похват е описана в книгата „Азът: алгоритъм на успеха” (1994).

Много хора успяха да смъкнат от себе си „жабешката кожа” на своя сценарий. После се появи по-голямата (640 страници) книга „Искаш ли да си щастлив”. Там вече се повдигаше въпросът за „психологическото вампирство”, психологията на управлението и публичните изказвания. Бяха описани методите за борба с „психологическите вампири”, техниката на интелектуален транс, похватите за управление на началника и подчинените, снемането на началника и много други. Накрая излезе книгата „Психотерапевтични етюди”, където се повдигаха проблеми като предателството, психологията на ума и красотата, говореше се за легендите и митовете на съвременния живот, за неосъзнатите източници на стреса и скритата агресия. И отново следваха правила и напътствия.

И тук разбрах защо тези правила и напътствия не могат просто да бъдат изпълнени – в съответствие с ПРИНЦИПА НА СПЕРМАТОЗОИДА те трябваше да бъдат нарушени. Тогава написах статия, която привеждам тук в непълен вид.

Десетте заповеди, или какво е казал Бог на Мойсей на планината Синай

Ние използваме широко десетте заповеди в нашата психологическа и психотерапевтична работа. Ето защо ще ги приведа всичките практически без съкращения, но с коментари.

„Аз съм Господ, Бог твой... да нямаш други богове, освен Мене” (Изход, 20:2). Блестяща заповед! От гледна точка на човека на науката това означава: опирай се само на фактите и изводите, произтичащи от тези факти – естествено, ако мисленето ти работи правилно.

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята” (Изход, 20:4). Много прогресивна и съвременна заповед, която ни учи да не се прекланяме пред авторитети, а да разчитаме на себе си, като се опираме на познаването на природните закони, и да не пилеем средства за показност.

Клиничният анализ показва, че повечето проблеми на болните от неврози, пък и на всички онези, които се смятат за нещастни, произтичат от това, че се прекланят пред авторитети, а не разчитат на законите, по които сме устроени. Те пият, пушат, нарушават дневния режим, не се занимават с физическа и психическа подготовка и живеят съгласно принципи, които разрушават вътрешното им устройство, като се идентифицират с авторитети и лъжливи ценности. В съвременната психотерапия този грях се определя с различни термини – Родител в транзакционния анализ, интроект в гещалттерапията, неадаптивна мисъл в системата на когнитивната терапия, патологичен навик в бихевиоризма.

„Не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (Изход, 20:5-6). Много дълбока мисъл. През ХІХ век тя намира научно потвърждение в теорията за израждането на Морел, който описва израждането в трето и четвърто поколение. Тези стихове фактически представляват пропаганда на здравословния начин на живот. По-нататък в Битие вече се дава конкретна разшифровка и указания какво значи да изпълняваш заповедите. Ненапразно Франкъл е забелязал, че вярващите по-рядко боледуват от неврози.

Но не мисля, че всезнаещият Бог е могъл да даде тази заповед в такава форма: „Не си прави кумир...” Мисля, че Бог е познавал принципа на сперматозоида. Той е знаел (нали ни е създал по свой образ и подобие), че е достатъчно да ни се забрани нещо, за да ни се прииска тутакси да го направим. Мисля, че Бог е изрекъл тази заповед в смисъл, че човек трябва да се осланя единствено на себе си както в действията си, така и във формирането на начина си на мислене, а не на авторитети.

И останалите заповеди са свързани със здравословния начин на живот.

„Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно” (Изход, 20:7). И тази заповед ни се иска да нарушим, защото съдържа забрана. Очевидно Бог препоръчва да си гледаме работата, а не да си губим времето с празни разговори. Той и така знае всичко.

Действително, тук вече се проследява идеята за поемането на отговорност за собствения ни живот, идеята за психологическата зрялост.

„Помни съботния ден, за да го светиш” (Изход, 20:8). Също хубава заповед. Трябва да се почива.

„Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава” (Изход, 20:12).

Последните две заповеди са съставени в психологически правилна форма. Тук е ясно какво трябва да се прави – да почиваш и да уважаваш родителите си. Във връзка с последната заповед трябва да подчертаем, че Бог изисква уважение, а не послушание. Ако децата слушат във всичко родителите си, прогресът ще спре. Напротив, родителите трябва да се избавят от първородния грях. Тогава ще спрат да мислят, че задължително са по-умни от потомците си. Тук говоря повече за себе си – аз съм не само баща, а и дядо и отношенията ми с децата и внуците са добри, защото не ги принуждавам да ме слушат.

Но те ме почитат, макар че не съм им набивал в главите тази заповед.

„Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не лъжесвидетелствай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти” (Изход, 20:13-17).

И така, всички тези положения са добри, но само три от тях са съставени така, че могат да бъдат изпълнени (Има само един Бог..., Помни съботния ден и Почитай баща си...). Всички останали започват със забрана. Но човешката същност е такава, че тъкмо забраненото е най-желано и човек ще поиска да направи именно него.

Ако Бог не беше забранил на Адам и Ева да ядат от дървото на познанието на Доброто и Злото, те може би изобщо нямаше да се доближат до него. Бог, ако наистина е всезнаещ, не може да не е знаел, че заповедите, съставени във вид на забрани, задължително ще се нарушават. Затова той явно не само е забранил, но и е дал указания какво трябва да се прави, но Мойсей или не е разчитал на здравия разум на съплеменниците си, или много е бързал, защото е предал само забранителната част на заповедите. После на психотерапевтите им се наложило да възстановяват и частта с напътствията. Ето защо в процеса на психотерапевтичната работа ние се стараем да придадем на тези заповеди утвърдителна, а не отрицателна форма. Мисля, че Бог е диктувал заповедите си на Мойсей именно по начина, който сега ще опишем.

Тогава „Не си прави кумир” се превръща в „Нека те води собственият ти ум”, естествено, като спазваш законите на природата; „Не убивай” става „Поддържай добри отношения с близките си” (тъкмо тук е мястото на психологията на общуване); „Не прелюбодействай” е „Оправи си сексуалните отношения със съпруга/съпругата (тогава и през ум няма да ти мине да прелюбодействаш). (Вж. „Легенди и митове на съвременния секс”; „Не кради” се превръща в „Учи се да печелиш” (тогава няма да има кога и защо да крадеш); автоматично ще се изпълни и заповедта „Не лъжесвидетелствай против ближния си” и „Не пожелавай дома на ближния си...”

Ето тази позитивна част на заповедите не е предал Мойсей на питомците си. А забраните ги е измислил сам. Бог не може да греши!

Нататък следват подзаконови актове, които също имат предимно забранителен характер. Ето един от тях, много мъдър, за любителите на подкупи: „Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите”. Много хора разбрали тази заповед така: „Давай подаръци и греховете ти няма да бъдат видяни”. Така се е появила корупцията.

Много заповеди, засягащи диетологията и хигиената на половия живот, са твърде разумни и укрепват семейството. В частност дългото въздържание по време на месечния цикъл заедно със спазването на заповедта „Не прелюбодействай” е най-добрата профилактика срещу пресищането от собствената жена.

Естествено, тези заповеди, изложени в забранителна форма, не могат да бъдат изпълнени. Напротив, те провокират хората да правят тъкмо онова, което е забранено. Ето защо ние ги обърнахме в положителни. Но и положителните могат да се изпълняват наопаки!

Тогава ни хрумна мисълта да съставим правилата така, че в тях да има едновременно и указания, и забрани. Освен това се появиха и правила предзнаменования, които помагат да се избере посоката на движение. Да вземем например следния съвет към онези, които се канят да се женят: „Не вземай полуфабрикат, вземай готова продукция”. Но в този раздел няма предзнаменования, по които може да се разбере къде имаме готова продукция и къде полуфабрикат. В такъв случай ви съветвам да прочетете научните предзнаменования. Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!”, значи е женкар. Ако ви трябва женкар, давайте смело! Помнете, че не е възможно да превъзпиташ човека. Или: „Не мога без тебе!” Това е обяснение на лигльо. Истинския мъж, дори да му е трудно, ще мине и без вас. „Нужна си ми” – това е обяснение на потребител. Изяснете си кои ваши качества са му нужни, за да не излъжете очакванията му. И ако сте съгласни да си имате работа с женкар, лигльо или потребител – смело напред!

В правилата и афоризмите аз се старая да изброя всички варианти. Организмът е дотам мъдър, че ако разполага с всички варианти, ще си избере най-добрия, както кучето в семейството винаги правилно си избира стопанина. Ако всички варианти са лоши, организмът ще избере най-малко лошия. За илюстрация ще ви дам един пример. Привеждам тук разказа на един от възпитаниците ми, човек зрял и разумен.

„С жена ми и малкия син отидохме на гости на големия син, а там им гостуваха и родителите и по-малкият брат на жена му. Всички гости по всевъзможни начини тормозеха (глезеха с подаръци, стискаха, подхвърляха и гушкаха) двамата ми внука, единият на шест, а другият на две годинки. Аз се занимавах със своите си работи. След час – час и половина внуците вече се въртяха около мен и не обръщаха внимание на другите роднини. Аз успявах да ги задържа с помощта на едно просто правило, произтичащо от принципа на сперматозоида: „За да задържиш някого, не го спирай.” Как стана така? Занимавах се със свои си работи, но си измислях все нови занимания, докато не се заех с нещо, което ги заинтересува и тях. Така те се озоваха при мен. Когато се отдръпнеха, аз отново сменях заниманието си и те пак проявяваха интерес към него и едновременно с това – и към мен.”

Когато прочетете тази книга, ще се убедите, че всички правила произтичат от един принцип – принципа на сперматозоида. От него могат да се изведат още куп правила. Особено умните могат да се ограничат с прочитането на този предговор, да анализират грешките и победите си и да изведат от това свои правила. Те ще съвпаднат с написаното от мен. Просто умните могат прочетат само афоризмите, затова ги съветвам да не си купуват тази книга, а да се запознаят с нея в библиотеката и да си препишат правилата.

На по-бавно съобразяващите като мен препоръчвам да си купят книгата, защото след почти всяко правило съм обяснил откъде съм го взел и съм привел конкретни примери за приложението му и защо след едно хубаво обмисляне можем да разчитаме на него, без да проверяваме всеки път дали отговаря на истината.

Имам и някои тайни помисли. Много ми се иска да се прославя и да вляза в редиците на хора като Сократ, Аристотел, Сенека, Мойсей, Данте, Шекспир, Ларошфуко, Блез Паскал, Пушкин, Шопенхауер, Ницше, Фройд, Хорни, Фром, Франкъл и Козма Прутков. Оттук идват и понякога необоснованите на пръв поглед повторения. Забележете, Козма Прутков е повторил няколко пъти знаменитото „Не можеш да обхванеш необхватното”. „Като прегръщаш пълна жена, не забравяй, че не можеш да обхванеш необхватното” и все в този дух. Повтарят се и Фром, и Ницше, и Шопенхауер, и Франкъл.

Струва ми се, Низами беше казал, че всички идеи са стари като света, само термините звучат по вълнуващо нов начин. Аз успях, без да съм измислил нищо принципно ново (не защото не искам, а защото е НЕВЪЗМОЖНО), да създам свое направление в науката. Заслужил съм си Нобелова награда. Струва ми се, че съм направил всичко необходимо да я получа, но не ми я дават. Обидна работа! Моя грешка. Оказва се, че още никой не е получил Нобелова награда за психологически нововъведения. Но, слава Богу, няма да се поболея от мъка. Щом не става, не става. Сега искам да оставя своя следа и в афоризмите. И ако пак нищо не излезе, ще ме утеши мисълта на Шопенхауер, който твърди, че временната слава се изпарява заедно със смъртта на притежателя си. И само истинската слава постоянно расте. Жалко само, че притежателят й по това време вече се е преселил в по-добър свят. А как би ми се искало да усетя всичко това още приживе! Но какво да се прави, законът си е закон. Аз самият постоянно го повтарям.

Как са съставени афоризмите, правилата и „въртелите” – в тях има забрани, указания, а също и предзнаменования. Бях принуден да го направя, за да неутрализирам вредното действие на принципа на сперматозоида. Забраната може да ни тласне към нарушаването й, а указанието – към неизпълнението му. За момент принципът престава да действа. В същото време се включва разумът и вие приемате правилното решение, или поне своето собствено, и действате в съгласие с него, като не забравяте афоризма на Сенека: „Който иска да подчини обстоятелствата, трябва да се подчини на разума.”