Хората понякога ме обвиняват, че съм многознайко. “Стивън - казват те укоризнено, - ти знаеш много.” Това е като да кажеш на някого, на когото са полепнали няколко песъчинки по крака, че притежава някой плаж. А като вземем предвид огромното количество пясък, което съществува, този човек си е направо безпясъчен. Ние всички сме безпясъчни. Всички сме невежи. Има безкрайни плажове, дюни и пустини от знания, за чието съществуване не сме и подозирали, още по-малко да сме ги докосвали.

   Трябва да внимаваме за тези, които смятат, че знаят всичко, което трябва да се знае. Те ни казват: “В този текст е обяснено всичко – не е необходимо да се знае нищо повече.” Този начин на мислене се среща вече хиляди години. Тези, които казват: “Продължавайте, не знаем достатъчно, да видим…” са принуждавани да вземат отрова, вадени са им очите или са изтръгвани вътрешностите им. Днес сме може би по-заплашени от мисълта, че знаем всичко необходимо, отколкото във времената на религиозно суеверие (ако действително можем да приемем, че те са отминали). Днес цялата съкровищница на човешките знания е на разстояние едно кликване с мишката от нас, което е много хубаво, но може да се превърне в поредната свещена догма. Ние се нуждаем от съкровищница, където обаче да трупаме не знания, а невежество. Не сбирка от отговори, а от въпроси. Нещо, което не осветява добре известните факти, а тъмните, призрачни ъгълчета на неизвестното.

   Книгата, която държите в ръцете си, е именно такъв горящ факел, който ще ни помогне да се впуснем в пътешествие в страната на неизвестното. Четете внимателно, защото силите на Невежеството са огромни!"