Книгата съдържа 16 беседи, които представляват осма година на ООК, държани от Учителя Беинса Дуно през 1929 година. Включени са и “Високият идеал” и “Божият глас”, които до сега не са публикувани.

“Природата обича само ония, които имат висок идеал.Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае.Ония пък, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга... Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него-той няма вискок идеал.Това е правило, това е закон. Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия...”