Щем, не щем – налага се да говорим

Какво би ви било по-приятно

1. да скочите от самолет без парашут

или

2. да седите до някой непознат на официална вечеря?

Ако сте се спрели на отговор 1, не унивайте! Мнозина са като вас. Макар говоренето да е наше ежедневие, има много ситуации в които то не ни се удава лесно, както и много ситуации, в които ни се ще да можехме да го правим някак си по-добре. Пътят към успеха – бил той светски или професионален, е осеян единствено с много думи. Ако не сте уверен в способността си да водите разговор, пътят може да ви се стори и доста трънлив.

Затова съм написал тази книга – да изкореня тръните по пътя ви. Изкарвам си прехраната с говорене от 37 години насам. По време на предаванията си по радиото и телевизията съм водил разговори с кого ли не - като се започне от Михаил Горбачов и се стигне до Майкъл Джордан. Редовно се налага да говоря пред големи групи от хора, като се започне от шерифи и се стигне до разносни търговци на стоки по домовете. В страниците, които следват, ще ви разкажа какво съм научил по въпроса как да се говори, независимо дали пред един единствен човек или пред стохилядно множество.

Според мен говоренето е едно от върховните удоволствия в живота. Винаги съм обожавал да го правя. Един от ранните ми детски спомени от Бруклин е как стоя на ъгъла на „86-та улица" и „Бей Паркуей" и обявявам на всеослушание марките на преминаващите покрай мен коли. Бил съм на седем години. Приятелите ми ме бяха кръстили „Лапацалото". Оттогава не съм спрял да говоря.

Най-добрият ми приятел по онова време, Хърб Коен, (който и днес продължава да ми бъде най-добрият приятел), разказва пред хората как съм викал за „Доджърс" на „Абътс Фийлд". Седял съм сам в открития сектор на стадиона с навит на фуния билет и съм „разгласявал" случващото се на терена. После съм се прибирал в къщи и съм разказвал на приятелите си целия мач, ама наистина целия, от игла до конец, на другите деца. Хърби още разправя как „Ако Лари идеше на „Абътс Фийлд" и мачът продължаваше два часа и десет минути, точно толкова траеше и разказът на Лари за него." С Хърби май се срещнахме за първи път в кабинета на директора на училището. Влизам аз, и той там! Вече и двамата сме забравили какъв е бил поводът и двамата да се озовем там, но сигурно няма да сме далече от истината ако предположим, че е било заради говорене в час.

Колкото и да обичам да говоря, мога да си представя защо някои се чувстват неловко, когато го правят. Опасяват се да не кажат нещо неподходящо или пък нещо подходящо, ала по неподходящ начин. Един писател беше казал "По добре е да си замълчиш и да оставиш хората да си мислят, че си глупак, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всяко съмнение по въпроса". Когато говориш с непознат или пред много хора едновременно, страховете стават още по-големи.

Надявам се тази книга да помогне страхът да ви напусне. Едно от нещата, които съм установил е, че няма човек, с когото да не можеш да водиш разговор, стига да имаш правилната нагласа. След като прочетете тази книга, вие сигурно ще сте в състояние уверено да се впускате в какъвто и да е разговор, ще знаете как да представяте мнението си професионално и убедително. Ще говорите по-добре и това ще ви доставя удоволствие.

Отделните глави на тази книга са посветени на цялото многообразие от въпроси, съдържат съвети и опит от действителни случки във всевъзможни ситуации – като се започне от сватба на някой братовчед, премине се през официална вечеря с фракове, и се стигне до реч пред училищното настоятелство. Ще ви помогна с разкази какво можете да научите от гостите ми в ефир и как да се възползвате от поуките, които съм извлякъл за себе си, ще видите, че някои от тях и аз съм усвоил откъм дебелия край на тоягата.

Воденето на разговор е най-насъщната форма на човешкото общуване. То ни отличава от другите животински видове. Всъщност предполага се, че човек изрича 18 000 думи дневно, за което нямам изобщо никакви съмнения. (В моя случай вероятно са повече.) Защо тогава да не развием уменията си и да станем колкото е възможно по-добри сладкодумци? Да започваме! Просто обърнете страницата.

Ей, Хърби, и за теб се отнася!

Лари Кинг