Това е първата книга, която през 1896г. написва Учителят Беинса Дуно, след завръщането си от следване в Америка. В нея се излага духовната еволюция на човека, задачите и методите за самовъзпитание и духовно развитие. Изданието се прави по по-късна редакцията на Георги Радев, поръчана лично от Учителя. В книгата е прибавен и “Призив към народа ми български” - едно свидетелство на Духа, получено от Учителя през октомври 1898г.

“Единственото място, дето доброто може да се роди и култивира, е домът. Той е първото светилище на човечеството, в което майката и бащата са първите свещенослужители при олтаря на човешката душа.”

“Всеки човек трябва да се роди изново от Духа на истинския живот, ако иска да влезе в условията на този живот, който е вечен по естество - вечен в този смисъл, че силата му пребъдва всякога.”

“Над едно нещо трябва да се бди: първо - да не се похаби вътрешната сила на човека, която превръща елементите на физическия свят и ги оползотворява за своето развитие и растеж, и второ - да не се пропуснат условията, които му дават възможност да постигне тази цел. Тук е тайната на успеха на всеки разумен живот.”