Книгата е второ издание на беседи на Учителя Беинса Дуно от 8 младежки събора за периода от юли 1923г. до юли 1930г. Включени са и изказвания и реферати на негови ученици.

“Човешката душа с хиляди години седи непроявена. В сегашното състояние, в което се намирате, често вие усещате едно безразличие, искате да се проявите, но не можете. Докога е това? Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбаря или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади. По отношение на реалния живот, човек е такава семка, очаква да му се помогне. Значи връзката с живота седи в това, семето да се посади в почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес, клонищата се стремят нагоре към слънцето - към Бога. Бог е и горе и долу.”